Възрастна жена живеела сама. Тя искала да прекопае градината си, за да посади картофи, но тази работа била вече твърде тежка за нея. Единственият син, на когото можела да разчита, бил в затвора. Затова написала писмо, в което изплакала болката си.
Мили сине,
Тъгувам по теб. Много ми е тежко откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето, няма кой да засади картофите
Мила мамо,
И ти ми липсваш. Лозето по-добре въобще не го копай, че за това, дето ще го намериш ще ми лепнат поне още 20 години, че и теб ще ви вкарат при мене.
Мили сине,
С писмото ти дойдоха някакви полицаи. Изкопаха цялото лозе, нищо не намериха.
Мила мамо,
Каквото можах да направя оттук – направих. Засади си картофите сама!
Други публикации, които може да Ви харесат.
Притча за мъдреца и змията
преди 9 години
Срещал съм и щастливи клошари
преди 11 години
Коледни приказки и притчи: Две бебета в яслата
преди 9 години
Коментарите са спрени..