Ще спра до теб в най-тъжната ти есен.
Ще дойда слънчева, усмихната и бяла.
Като забравена в сърцето песен
и пролет – в сънищата разцъфтяла.
Ще се разлея в тебе като старо вино
и всяка клетка огнено ще закипи.
Упойващо и като клетва силно,
а всяка капчица сърцето ти гори.
Отпивай обичта ми – вино отлежало,
да те стопи от нежност виното любов.
От слънчевия лъч нектара сбрало –
да бъде приказката в пътя ти суров.
Със виното на обичта ми ще се сбъднеш.
По-силно е от сто вълшебства и магии.
Дори и мъртъв да си – ще възкръснеш…
Благословено е от Бог и всичките светии.
С любовно вино тъй ще те опия,
че ще жадуваш да отпиеш пак и пак.
Повярвай ми – неземна, дива е магия.
Превръща самотата в теменужен аромат.
Валентина Цвяткова
Други публикации, които може да Ви харесат.
Изкуството да бъда непукист
преди 7 години
Не страдам за отминали неща
преди 8 години
Не всички сме родени Пепеляшки
преди 10 години
Коментарите са спрени..