Дано не спиш във идващите дни.
Очите ти съня да не ги хваща.
За туй, което ти ми причини…
В животът всеки грешките си плаща.
Сърцето ти със моето в едно,
да тупка та дори да си със друга.
Да носиш вечно моето клеймо,
дори когато вече си с съпруга.
Да виждаш мен във всякоя жена.
Да чуваш моят глас ти денонощно.
Завинаги във вените кръвта,
за мене да вълнува все тъй мощно.
Да търсиш ме със погледа на луд,
по улици и пълни кафенета.
Да вее във душата вечен студ.
Да бъдеш сам сред хиляди планети.
Заклевам те, но дава ли сърце,
на тези клетви да остана вярна?
Нали, когато ти не си добре,
аз ще умра и всичко е напразно…
Таня Илиева – Fenix