Преди много години кучето живеело само в гората. По едно време самотата му омръзнала и то решило да се сдружи с някое силно животно. Срещнало вълка и рекло:
– Хайде де живеем заедно.
Вълкът се съгласил.
Тръгнали из гората. Вървели що вървели, чули някакъв шум. Кучето излаяло.
– Не лай – рекъл вълкът. – Ще те чуе мечката и ще ни удуши.
Кучето разбрало, че мечката е по силна от вълка. Разделило се с него и тръгнало да търси мечката. Срещнало я и и предложило да живеят заедно.
Мечката се съгласила. Кучето пак излаяло, щом чуло шум.
– Мълчи! – изръмжала мечката. – Лъвът ще те чуе и ще ни разкъса.
Кучето разбрало, че лъвът е по силен от мечката Отишло при него и рекло.
– Искаш ли да живеем заедно?
Лъвът се съгласил. Тръгнали на лов. Вървели що вървели и кучето излаяло.
– Млъкни! – скарал му се лъвът. – Ще те чуе човекът и ще ни убие.
Кучето разбрало, че човекът е по силен от лъва. Разделило се с лъва и тръгнало да търси човека. Срещнало го и рекло:
– Хайде да живеем заедно.
Човекът склонил. Легнали да спят. През нощта кучето чуло шум и започнало да лае. Човекът се събудил. Кучето помислило, че ще му се скара, ала той го потупал по гърба и викнал:
– Дръж! Дръж! И винаги, когато чуеш шум обаждай ми с лай!
По Вл. Зеленгоров
И оттогава човекът и кучето заживели заедно и станали неразделни приятели!
Само човек, който е имал куче в дома си знае какво е истинско приятелство.
The blog is cool