Над гори, над цветя и над хора,
аз политам във приказен полет,
и крилете ми нямат умора…
А защо ли? Защото е Пролет!
Над проблеми и грижи, тревоги,
ще погледна така – отвисоко.
И защото е Пролет, ще мога
със криле да прегърна Живота.
И сред всички мечти измечтани,
и вълшебства готови за сбъдване,
аз летя! И е Пролет! И само
в твойта обич докрай ще замръквам.
Знам, защото е Пролет сега,
затова и светът е различен.
Нека винаги бъде така! –
Цяла вечност летящо обичане…
Мира Дойчинова